ЗАТЪЖА̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; затъжà се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. С предл. за. Изпитвам мъка, тъга, става ми мъчно за някого или за нещо. Цялото лято, два месеца време не бях го видял и бях се затъжил за него. Затова искрено се зарадвах, че го видях. Елин Пелин, Съч. IV, 208. Беше се затъжил за нейния смях и много му се искаше да я разсмее. К. Петканов, В, 219. – Как съм се затъжила за селото, за двора, за своите! – рече тя с мъка. – Как ми се иска да видя тетя, сиромашкия! Г. Караславов, ОХ III, 186. Понякога ставаше мечтателен, нежен, затъжаваше се за родния край. В. Андреев, ПР, 84-85. Затъжи се Яна / за татко, за майка, / за брате, за сестри. Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 52.